Това е книга за хората, които си отиват от света – терминално болни пациенти, преживяващи последните си дни и часове. Не става дума за страшни или болезнени моменти, пояснява д-р Елизабет Кюблер-Рос, а за процес, при който отиващите си хора могат да бъдат наши учители, за да разберем повече за последните етапи на живота на човека с всичките му тревоги, страхове и надежди. И с нуждата му да си отиде с достойнство и ясно приемане на жизнения цикъл.

Това са историите на интервюирани пациенти, които споделят своите терзания, очаквания и разочарования. Запознаването с тези терминални емоции е специфично за нас преживяване, което може да бъде наистина терапевтично: то ни показва нови аспекти от функционирането на човешкия ум, представя ни и уникалните човешки страни на съществуванието – след което ще се почувстваме обогатени и може би по-малко тревожни по въпроса за собствената си тленност.

Мирната смърт на човешко същество, заключава д-р Кюблер-Рос, напомня за падаща звезда; една от милионите светлинки в необятното небе припламва за миг, за да изчезне в безкрайната нощ.

Терапевтичният ефект от този открит размисъл върху „дискретната“ тема е несъмнен: затваряме последната страница на книгата умиротворени и изцелени.