"Ти си следващият! Какво е това? Проклятие? Предупреждение? Прозрение? Презрение?... В този вик на Марат не се ли издава законът за вселенското възмездие?... Ти, приятелю, си само следващият! Ти си следствието, което ще стане причина."

С тези думи Любомир Левчев отново въвлича читателите в своя роман от спомени, за да им довери за някои от най-паметните срещи в живота си – с Владимир Висоцки, Евгений Евтушенко, Андрей Вознесенски, Кармело Гонзалес, Людмила Живкова, Юлия Кръстева и други. Авторът споделя важни моменти от живота си, като пътуването му в Германия, където за пръв път издават негова книга извън пределите на родината и престоя си в село Баня, където е изпратен да "изучава живота" за няколко месеца. Левчев разказва и за приятелството си с Георги Марков и техните забавни планове да емигрират заедно в Италия. С особен политически и човешки драматизъм е наситено пътешествието му до Латинска Америка, срещите му с Фидел Кастро, Анжела Дейвис, Луис Корвалан, Салвадор Алиенде и други.

Позициите, които заема Левчев, му дават възможност да наблюдава и рисува живота чрез контакти, приятелства, пътувания по света и срещи с исторически личности. А пътните дневници, които си води, му помагат да възкреси събитията с историческа точност. Периодите на принудително или потърсено от него усамотение правят от романите му лирични дневници и философски размисъл за съдбата на идеите.

Любомир Левчев е роден на 27 април 1935 г. в Троян. Завършва гимназия в София и висше образование в Софийския университет "Св. Климент Охридски", специалност "Библиография и библиотекознание" към Философско-историческия факултет. Председател е на Съюза на българските писатели от 1979 до 1988 г. Първата му стихосбирка "Звездите са мои" е издадена през 1957 г. Сред най-известните му поетични книги са "Обсерватория" (1967), "Дневник за изгаряне" (1973), "Заклинания" (1981), "Лък" (1983), "Самосъд '83", "Метроном" (1986), "Небесен срив" (1996) и други.

Автор е на романите "Убий Българина!", "Ти си следващият", "Панихида за мъртвото време" и на сценарии за филмите "Мълчаливите пътеки", "Гибелта на Александър Велики", "Сладко и горчиво".

Носител е на наградите: "Никола Вапцаров" (1977), "Пеньо Пенев" (1984), "Димчо Дебелянов" (1990), "Хр. Г. Данов" (2008), "Иван Вазов" (2013). През 2005 г. е удостоен с орден "Стара планина - първа степен" за "Изключително големи заслуги към България, за развитие и популяризиране на българското изкуство и култура" и други. Любомир Левчев е член на Европейската академия за наука, изкуство и литература – Париж, и член-основател на Европейската академия за поезия – Люксембург. Носител е на Златен медал за поезия на Френската академия със звание "Рицар на поезията" (1985), Голяма награда на института "Александър Пушкин" и Сорбоната (1989), Световна награда за мистична поезия "Фернандо Риело" (1993), "Златен венец" на Стружките вечери на поезията (2010) и други.