Франсоаз Долто, заедно със социалната асистентка Инес Анжелино, подлага на задълбочен анализ трудностите, изживявани от децата на разведени родители, и възможностите за по-безболезненото им преодоляване. По думите на Франсоаз Долто тази книга не е есе по психоанализа и не съдържа описания на клинични случаи, но всичко, споделено в нея, е основано на клиничния й опит:

„Родители, някои от тях провалили брака си – понякога дори няколко брака, – имаха възможността да анализират заедно с мен завръщането на изтласквания от своето детство, свързани с раздялата на собствените им родители и с мълчанието, наложено върху породените от това преживявания. Ето защо тази книга е предназначена както за родителите, така и за техните деца. Съдържанието е поднесено във вид на пространно интервю. Една част от него се отнася за всички онези мъже и жени, които „правораздават“ в качеството си на представители на различни „професионални гилдии“, влизащи в състава на институционалния апарат и извън него. В известен смисъл това е книга на една гражданка, психоаналитичка по професия, която се интересува от несъзнаваните страдания на децата, страдания, които винаги се дължат на неизреченото или на лъжата, изречена „за тяхно добро“.