Безгрижното детство отлита, когато двегодишното момиченце загубва майка си. Въдворена от роднините на баща си като послушница в манастир, Мириам не се задържа там и поема по житейския си път. В зряла възраст я диагностицират с напреднала форма на рак, същата болест, която е отнесла майка ѝ навремето. И когато медицината „вдига ръце”, един мъдър глас ѝ нашепва, че тя ще живее…

Гласът на тибетски лечител, когото сякаш „Провидението“ ѝ изпраща. Мириам оздравява и прегръща мисията да спасява човешки животи, тъй както е бил спасен нейният. Изучаването на източната медицина, физиологията, психологията и психоанализата ще я превърне в терапевт, който през следващите десетилетия ще помага на хората. Водещо начало в нейната работа е холистичното разбиране за телесното и духовното. Паметта на тялото е съхранила спомена за триумфите и травмите, всичко, предадено ни чрез семейната и родовата памет, погребано под пластовете на поколенията и на времето, но направляващо окултно живота ни.