Животът на човека е едно продължително пътуване във времето и пространството. През него се променят или не гледните точки, ценностната система, приоритетите. Споделих накратко част от моето пътешествие дотук, грешките, поуките, опита. Благодаря на тези, които не са съгласни с нещо или с всичко. Пътуването към себе си и към Вярата е индивидуален избор и от друг ъгъл нещата може да се виждат различно. В крайна сметка това е двигателят на развитието ни. Всеки има своята истина, но тя е една. Без да я търсим, как ще се доближим до нея?

Благодаря на тези, които приемат моя прочит за Пътя. Надявам се на техните препоръки и на възможността да предадат нататък тези скромни познания и опит. Една свещичка може да запали хиляди такива. Когато осветяваш „невидимото“, има една крачка от „осанна“ до „разпни го“. Готов съм и за това, защото знам, че доверието се гради във времето. Записките са сътворени само на хартиен носител не от носталгия, а защото нейно величество Книгата има свой аромат. Всяко копие от нея е осветено и заредено със светлина. По друг начин в нея вибрират текстът и картината. На монитора цветовете са изкуствени и студени, не топлят и не излъчват чистота. Сега има безброй начини да се рисува, но най-ценните картини са в галериите, а безценните в душите ни. Благословено пътуване.