Кухнята на българина от ХІХ и началото на ХХ век съвсем не прилича на съвременната, в която „химията храни човека“. В онези години готвенето е ритуал, който трае понякога цял ден.

Например само за приготвянето на кекс било необходимо яйцата да се бият с тел поне 40 или 50 минути. И съвсем не е измислица, че сладкишите ставали най-малко с 10 яйца. Готвели се и обикновени храни, с „малко масраф“, които носели наслада за небцето и душата. „Яде коприва, пък носи коприна“, философства народът ни... В кухните на предците ни, на огнището или на печката с дърва, всеки ден къкрели апетитни гозби, приготвени от чисти и истински продукти. Цвеклото е било чукундур, зехтинът – дървено масло, а сметаната – каймак. Днес храните само наподобяват истинския вкус на маслото, сиренето, месото, яйцата и други основни храни. Готвим в микровълнови печки, тостери, тефлонови тигани, блендери, пасатори, роботи. И все нещо не достига във вкуса на храната...

Не само продуктите са от значение за добрата кухня. Също и естетиката, с която е предложена храната, и съдовете, в които тя се съхранява. Някога във всеки български дом съдовете за ориз, оцет, брашно, пипер, подправки и т.н. били от порцелан в красиви форми и с кокетни щампи. Медните съдове били калайдисвани, за да греят като слънчогледи. Кухнята била храм, в който се свещенодейства. Навремето само по-първите граждани са притежавали ленени или памучни кърпи за хранене с извезан монограм и медни пръстени, също с монограм. Имали са изящни поставки за рохки яйца, богато изрисувани супници, чинии, вилици и лъжици с флорални орнаменти, съдове за сосове, канички и други съдчета, на които днес дори не знаем предназначението. Грациозни фруктиери от стъкло и порцелан са красели кухните и гостните стаи.

Дали имаме време и усет да мислим за всичко това?