Да стана вампир въобще не беше едно от нещата, които исках да ми се случат. Честно казано, дори не знаех, че вампирите съществуват преди да се превърна в един от тях. Всичко е толкова досадно. Мамка му, тази жажда за кръв ме убива!

Половин век се опитвах да се примиря и мислех, че това е най-лошото, което може да ми се случи, но... всичко се преобърна.

Стига! Ще се преборя с жаждата! Ще се махна на място, където ще живея като човек. Знам че е невъзможно, но ще опитам, защото не мога да спра да мечтая за сигурен дом, приятели и... любов!