В „Захранване на нощта“ има два свята – единият е уж вече известният, вторият е този, който усещаме като истина: деликатните заплахи на съдбата, предупредителният ход на часовниците, самотата сред множеството. И докосването на Бога, когато сам си забравил, че имаш нужда от помощ. За поезията на Иглика всичко е живо – пламъците, стъклото, светците от календара. Земята, която ни чака обратно. Ние самите, когато имаме очи да се видим един друг.

-- Кристин Димитрова

Откъм светлата страна на живота. Откъм пъстрия обред на обичта. Иглика Дионисиева посява тайни в стиховете си и ги оставя да разцъфтят.

-- Марин Бодаков

С какво се захранва нощта в новата поетична книга на Иглика Дионисиева? С благата вест за човека, отправена към Създателя от птицата? В сгъстения чувствен мрак прозира пиршеството на празника – не абстрактен календар, а тайно битийно мъченичество. Жито, което покълва в разпадащия се свят. Поезия на привидната сломеност.

-- Христина Мирчева