Поетична книга на един непоправим романтик, който мисли през музиката, музицира из Стария завет и завещава на следващите поколения, които ще пътуват до морето на автостоп, никога да не предават свободата си, колкото и самотна да е тя. Философска и дружелюбна, дълбока и катедрално извисена поезия по дънки.

"Анемоя" означава "носталгия по време, в което не си живял". А каква е думата за "време, което не си напуснал, независимо колко отдавна се е заключило за света"? - Кристин Димитрова