Продължение на прочутата поема „Изгубеният рай”. Описва епичния сблъсък на Спасителя с неговия антагонист, Сатаната, който, подтикван от завист, ще свика дяволска консистория, за да обяви началото на своето противоборство с Исус Христос.

Аз, който пях за райската градина

изгубена с човешко непокорство,

възпявам днес възвърнатия Рай

с покорството на едного за всички,

сред всичките съблазни надделял

над Съблазнителя и сам надмогнал

безчетните лукавства, и въздигнал

Едем наново насред пустошта.

Един е син на Зевс, а друг – на Марс,

дорде завоевателката Смърт

не потвърди, че те са просто хора

до гуша в грях, чудовища, достойни

да свършат в страшни мъки и позор.

Но ако има в славата добро,

то се постига с по-различни средства,

не с хъс, насилие или война,

а с мирен труд и мъдрост извисена,

с умереност и кротост.