„Двамата с тебе вървяхме из гори и пясъци, из изгубени езера и пепелно­сиви пространства и събирахме отломки от чисто дърво, от стебла, изпитали люлеенето на водата и непостоянството на времето. От такива нежни знаци аз построих с брадва и нож тези дървени складове на любовта, издигнах тези мал­ки къщи от четиринадесет греди, за да живеят в тях твоите очи, които обожавам и възпявам. Така съградих своята лю­бов и ето сега ти поднасям тази стотица: сонети от дърво, сътворени само защото ти им даде живот.“

В потока незатихващ на жените,

във всички други търся само тебе...

Събираш всичко ти, а си една сред всички,

и аз задъхан с тебе преминавам

по цялата река на женското начало.

- Пабло Неруда