В книгата са изложени в обобщен вид основните антропологически и аксиологически концепции за масите. Същевременно се проследяват съвременните социални превъплъщения на човека-маса (икономически агент, фигура на власт и деформатор на информационната и културната среда), обуславящи понятието „неомасофикация“. Според автора триумфът на масите се състои във вече общоприетата нагласа, че маси всъщност няма. (Като следваме тази логика, е ясно, че всъщност няма и елити.) „Средните хора“ до такава степен са превзели социалния пейзаж, че вече е трудно доловима разликата между тях и хората с качества. Нещо повече, индивидите-маса са заменили елитите и са започнали да се възпроизвеждат в социално отношение: масите избират маси, които управляват маси; масите произвеждат масови изделия за масите; масите генерират масова комуникация, адресирана до масите и т.н. По тази причина да говорим за бунт на масите, вече не е уместно; в смисъла на Ортега-и-Гасет „бунтът“ a priori е обезсмислен от факта, че масите няма срещу кого да се бунтуват – те самите са заели позицията на елита. Ако масите днес се бунтуват, то техният бунт е… срещу тях самите. Бунтът на масите отпреди столетие не само не е потушен, но е прераснал в тяхно безполезно тържество. Новият среден човек не се бунтува: той властва, съди, купува, задава вкусовете. Днешният човек-маса е попаднал в собствения си капан – всичко, което е пожелал, се е случило - именно това е най-голямата му трагедия.