Тази книга събира различните теми, роли и формати на архитектурна критика през последните над 15 години – при това напълно субективно и далеч не изчерпателно – през личните опити на един-единствен автор. Очертана е средата на мощни традиционни медии от средата и края на XX век, които в началото на новото хилядолетие се променят под натиска на технологиите. Анализират се трансформациите в писането за архитектура, ролята, която архитектурният критик има в обществото, и многото възможни алтернативи за бъдещето – всяка от тях все по-кратка и ефимерна.