Изключително прецизните изследвания на Богдан Филов Софийската църква „Св. София (1913 г.) и Софийската църква „Св. Георги" (1933 г.) са първите и единствените цялостни исторически, архитектонични и изкуствоведчески описания и тълкувания на двата храма. И двата текста сумират резултатите от археологически изследвания, водени от самия автор. Тук Филов формулира и доказва своята теза за спецификата на античната и средновековна култура по българските земи като посредник между Изтока и Запада. Тя се вписва в широкия кръг на византийската култура, която Филов отказва да идентифицира просто с Константинополската, и обръща внимание на спецификите, въвеждани от регионалните особености. Двете книги са сред шедьоврите на големия историк и археолог, незаслужено изолирани от българския научен дебат вече цели 60 години.