Как е завършил възходящият път на човека, на когото историята постави ореол, издигна до небето и обяви за светец, е въпрос за Процеса на Васил Левски от чисто юридически ъгъл.

Авторът не счита, че Османската държава през 1872–1873 г. може да проведе процесуално издържан наказателен процес, сравним с тогавашното европейско наказателнопроцесуално право, а напротив – че углавното производство е такова, каквото е позволила военно-административната система на Империята, доскоро потънала единствено в правото на Шериата.

В книгата се откроява уважителното отношение на Високата порта към „главатаря на бунта“ и се подчертава как разкритията за революционната му дейност са смутили, разтревожили и застрашили „вътрешната безопасност“ на тази все още огромна и силна империя.

Изтъква се, че Портата е принудена да проведе процес с отзвук в цяла Европа – могъщо оръжие за бъдещото национално освобождение.

Апелът е да не се стремим да прогласяваме Процеса „за нелегитимен“, защото така подценяваме отношението на Османската държава към случващото се в българските земи, омаловажаваме достойното поведение на Апостола пред съда и великото му усилие да организира българите в борбата за национална самостоятелност.