Бяхме като Хензел и Гретел и се лутахме в черната гора на света. Имаше изкушения и вещици, и демони, за които дори не сме сънували, но и великолепие, което си бяхме представяли само отчасти. Никой не би могъл да говори за тези двама млади хора, или да разкаже истината за техните дни и нощи заедно. Само Робърт и аз можехме да го направим. Нашата история, както той я наричаше.

И след като си отиде, ми остави задачата да я разкажа на вас.

Хвалех се, че един ден ще бъда любовница на истински творец. За младото ми съзнание нямаше по-романтично нещо на света. Представях си се като Фрида Кало до нейния Диего, едновременно муза и създател. Мечтаех си да срещна творец, с когото да се обичаме, да се подкрепяме и да работим рамо до рамо.