Чърчил и Оруел са имена, които символизират визионерството и борбата, неспирната защита на демокрацията от заплахите на тоталитарните режими от двата края на политическия спектър. Днес е почти непредставимо колко самотни са били в своите убеждения в онези мрачни години, когато демокрацията е дискредитирана в много кръгове, а авторитарните режими ѝ отправят своето предизвикателство. Тогава, когато мнозина са изкушени от комунизма или виждат в Хитлер и Мусолини хора, с които може да се прави бизнес. Чърчил и Оруел обаче винаги виждат нещата такива, каквито са – че всяко правителство, което отказва базови човешки права на своя народ, е тоталитарна заплаха и трябва да му бъде оказвана съпротива.

И двамата са на предната линия в кървавите години на Втората световна война. А след нея пак те са сред малкото гласове, които се противопоставят на победоносния Сталин и наричат нещата с истинските им имена – спуска се Желязната завеса, започва Студената война и за десетилетията напред думите и на Чърчил, и на Оруел вдъхновяват борците за свобода по целия свят. До днес, когато заплахата от Големия брат и всеобщото наблюдение е не литературна хипербола, а плашещата реалност. И когато наново крайни движения набират сили и трябва да бъдат възпрени навреме, преди да подпалят света.