В „Предопределен“ Саполски излага блестяща (а по неговия неподражаем начин – и забавна) атака срещу утешителната измислица, че има самостоятелен Аз, който освен всичко останало казва на тялото ни какво да прави. Книгата предлага великолепен синтез на знанията ни за това как работи съзнанието: тясна плетеница от разум и емоция, стимул и реакция, пронизваща както всеки отделен миг, така и целия ни живот. Саполски опровергава един по един основните аргументи в полза на свободната воля, умело проправяйки си път през гъсталаците на хаоса, сложността на науката и квантовата физика и достигайки до някои от най-странните кътчета на философията. Показва ни, че историята на медицината е – наред с всичко останало – история на научаването; че все по-малко и по-малко неща са нечия вина. В продължение на столетия например сме вярвали погрешно, че епилептичните припадъци са знак за демонично обладаване. Въпреки това той признава, че трудно ще изоставим желанието си да съдим другите хора и самите себе си.

Саполски прилага новото си разбиране за живота ни без свобода на волята към някои от най-важните въпроси на нашето време: наказанието, етиката, съвместното ни съществуване. Той твърди, че макар да се живее със съзнанието, че нямаме свободна воля, е изключително трудно, това все пак няма да доведе до анархия, усещане за безсмисленост и екзистенциални терзания. Напротив: ще ни поведе към един далеч по-хуманен свят.