Отношението между правото и морала заема централно място в дискусията относно същността и функциите на правото, водена през последните повече от две хиляди години. Отговоритие на основния въпрос „Какво е значението на морала за юридическата валидност на правото?“ не биха могли да бъдат дадени без ясни начални позиции по отношение на това, какво представляват взаимодействащите си явления – правото и моралът. Освен това е необходимо тези отговори да бъдат обобщени и изказани – за да бъдат поставени пред съда на научната общност, а след това да остареят, покрити с прах и очакващи критиката на бъдещата нова теория за отношението между тези две нормативни явления. Това прави задачата на заелия се с продължаването на голямата дискусията достатъчно отговорна.

В своя опит за навлизане в огромния контекст от гледни точки по темата авторът Симеон Гройсман се стреми да формулира юридически изводи и да зададе морални въпроси, без да натрапва на читателя си ценностни отговори. Фокусът е върху значението на морала за юридическата валидност, защото именно този аспект носи в себе си същностни проблеми на правното познание:

• Защо законодателят говори с морални понятия и на коя морална система се позовава?


• Необходимо ли е едно правило да бъде морално, за да му признаем характер на правна норма?


• Можем ли да откажем задължителност на правната норма, ако тя е неморална?


• Защо юридическата практика отговаря на предходните два въпроса отрицателно и как все пак можем да обясним влиянието на морала върху съдебните решения?

Симеон Гройсман е д-р по право в СУ "Св. Климент Охридски".