Книгата е първото в България цялостно монографично изследване, посветено на авторскоправната закрила на видео игрите като нетрадиционен обект на правото на интелектуална собственост. Трудът проследява правните подходи, възприети в различни правни системи по отношение на видео игрите, включително на ниво Европейски съюз (ЕС). Разгледани са законодателни и доктринерни виждания по темата, както и проблеми на правоприлагането. Анализирана е съдебна практика на Съда на ЕС, на Върховния съд на САЩ, на италиански, френски и други национални съдилища. Съпоставени са видео игрите със сходните произведения като сборните произведения по смисъла на чл. 10 и 11 от ЗАПСП, компютърните програми и аудиовизуалните произведения. Изяснено е съдържанието на авторското право върху видео игра като сбор от конкретни неимуществени и имуществени правомощия на автора, респективно носителя на авторско право.

Трудът допринася и за теоретичното изясняване на въпроси, свързани с приложимостта по отношение на видео игрите на сродните на авторското право права и други права на индустриална собственост – права върху търговски марки, промишлени дизайни, патенти, полезни модели, топологията на интегралните схеми и други, чрез които е възможно да се постигне още по-широк обхват на правна закрила. Без да се превръща в самостоятелен проблем на изследването, за първи път у нас аргументирано се засяга и детайлно се анализира въпросът за данъчните и други финансови стимули за подпомагане и развитие на индустрията с видео игри в България.