Поезията се ражда от болката. Радостта е самоцел.

Сборникът „Поезия“ отвежда към някои страници на прочутия чилийски лирик Пабло Неруда, съхранени в паметта и разума на четящото човечество. Испаноезичният носител на Нобелова награда създаде творчество, което е безпримерен отклик на събития с национален, континентален и планетарен обхват. Той осъществи гениалното си дарование в различни естетики на световния литературен авангард – символизма, имажинизма, акмеизма, сюрреализма. Написа блестящи поеми, исторически епоси, манифести, прозаични и автобиографични страници, любовни сонети... „Често съм писал със зелено мастило, което е моят личен символ на мечтата и надеждата“, споделя Неруда. Днес изследователите го определят като един от двайсетте най-големи поети на човечеството за всички времена.