Елюар е поетическа вселена, еманация на поезия. Той като че ли е взел най-доброто от поетиката на сюрреализма и го е пречупил през своята уникална чувствителност, за да сътвори стихове, които извършват революция в европейската поезия на XX век. Като въвежда всекидневна лексика и я прекарва през своето поетическо сито, той ѝ отрежда съвсем различни функции и вместо да „приземи“ поезията, я изстрелва в непознати дотогава висини. От огромното му творчество са останали стихове, които са емблематични, фигурират в повечето антологии на световната поезия и задължително намират място в антологиите на световната любовна поезия. Голямата заслуга на Елюар се състои в това, че уповавайки се на естетиката на сюрреализма, той в известен смисъл я преодолява и съумява да създаде своя неповторима поетика.

Този възхитителен сборник на поетическото изкуство е в превод на Силвия Вагенщайн. Художник на корицата е Иво Рафаилов.