Основните съотношения на силите няма да се променят. В модела, който беше наложен на България преди повече от 30 години, тя няма никакъв шанс за каквото и да било позитивно развитие. Причината е във факта, че при геополитическото разделение на труда, в което страната ни беше поставена, без никой да я пита, на нея ѝ е отреден статут на периферна територия със затихващи функции. Територията е важна – не държавата или населението. Самият факт, че с такава лекота архитектите на прехода разчертаха лявото, дясното и центъра по външни калъпи и назначиха съответно леви, десни и центристи, показва цялата изкуственост на българския политически живот. Той не е в криза, защото още не се е състоял: не може да бъде в криза нещо, което го няма. Това, че имаме „партии“, т.е. имитации на развит политически живот и на политическа инфраструктура, не означава, че имаме реален политически живот и реални политически актьори. Проблемът е и в това, че – казвам го директно – българската политическа мисъл е инфантилна и неекспертна.

„Партия“ означава „част“, т.е. организация, която представлява обособен социален интерес. Когато в България питат нещото, самонарекло се политици: „Вие кого представлявате?“, те отговарят: „Хората.“ Винаги иронизирам, като казвам: „Кого, хомо сапиенс? Или липсващото звено между човека и маймуната?“ Защото всъщност не представляват никого. Интересите, които те твърдят, че представляват, са техните собствени, които никак не са за пред хората.

В „Отвъд точката на пречупване“ са събрани интервюта, диалози и лекции от 2022 г. насам. Те имат различен предмет, обсег, акценти и цели. Общото в тях е едно: да извадят на показ дълбинните вътрешни механизми, които предопределят нашия и обществения живот; да разкрият ужасяващата траектория на неговото развитие, която пряко и изразително води отвъд точката на пречупване, след която няма връщане назад.