Томът съдържа неиздавани студии на един от ръководителите на българската политическа емиграция след 9 септември 1944 г. – Ценко Барев. Те са писани по различно време и при много различни обстоятелства. Първите три са писани през 1947 г. по време на тригодишния му престой в концентрационния лагер за бегълци от балканските комунистически режими на гръцкия остров Сирос, последната е писмен вариант на негова беседа от 1956 г., произнесена в Париж пред млади активисти на Българския национален комитет. Останалите студии, посветени на земеделското управление и на богомилското движение, са писани през 60-те и 70-те години на ХХ век. Макар и твърде различни като тематика, те имат и редица общи черти. Всички те излъчват публицистична експресивност, добросъвестност и коректност към фактите от миналото и вяра в по-доброто бъдеще на българския народ след края на комунистическата диктатура. Към времето на създаването им авторът е имал силно ограничен достъп до други изследвания, библиотеки и архиви, но въпреки това е постигнал впечатляваща задълбоченост и аналитичност в текстовете си. Във всички тях той е останал верен на земеделския си идеал и към ценностите на демокрацията. Някои от студиите са замислени като части от по-големи текстове, но явно активното участие на Ценко Барев в живота на българската емиграция и в политическия кипеж в родината след завръщането му през 1991 г. са попречили на тяхното превръщане в отделни книги. Въпреки това обаче читателят има какво да научи от всеки един от тези текстове. Те съдържат и немалко лични спомени, наблюдения и впечатления, натрупани през целия му труден живот.

- Михаил Груев