Мисля, че именно събитията през 1968 г. бяха началото на идейното сближение между младите хора от двете системи, макар и разделени от Желязната завеса. От тук нататък реакциите ни на събитията ставаха все по-сходни. Езикът на това сближение беше рокендролът, който беше нещо много повече от музика. Когато падна Стената, символ на студената война, мнозина се почувстваха победители. Западът срещу Изтока, ЦРУ срещу КГБ, демокрацията срещу комунизма... А победител в голямата битка за нашето бъдеще, в битката на свободата и любовта срещу омразата и войната, беше не някой друг, а рокендролът...

Така Иван Гарелов описва идеята на своята книга “Рокендрол, шпионаж и... последен танц”. Стотици листове с документи минават през ръцета на автора, докато обобщи какво ни сближава и какво ни разделя от европейците след падането на Студената война. Как се променя начинът ни на живот? Как младите дръзват срещу системата на културно ниво? И не напоследно място как рокендролът навлиза в България и какви промени носи? Книга, която провокира, която задава въпроси, но и търси истината, книга, която среща с много “герои” на времето след Промените...