Този труд е плод на дълъг размисъл. Той започна с първите ми научни стъпки като асистент. Тогава се запознах с трудовете на Л. Петражицки, в които той разви своята забележителна психологическа теория на правото. Тя стана мое дълбоко научно убеждение. То бе изразено във встъпителната ми лекция „Културно-възпитателното значение на правораздаването“, изнесена през 1941 г. като хоноруван доцент.

Теорията на Петражицки не включва обаче отговор на важния въпрос за произхода на правото. Този отговор намерих няколко години по-късно, когато по повод на лекциите ми по държавно право трябваше да проуча труда на друг бележит учен – Общото учение за държавата от Г. Йелинек. В него той за пръв път разкри присъщата на човешката психика склонност да превръща в дължимо трайното повтарящо се поведение, обясняваща възникването на обичая. Това превръщане Йелинек окачестви като „нормативна сила на фактическото“ и въз основа на нея стигна – преди Петражицки – до неговия извод, че правото има психична същност.

Идеята за нормативната сила на фактическото ме завладя и ме напъти към други изследвания, отнасящи се до възникване на човека, до зависимостта на неговото поведение от биологията му, до обусловеността на съдържанието на правната уредба от естеството на регулираната материя, както и до други проблеми, свързани с нормативната сила на фактическото.

В моя размисъл върху този широк и многостранен научен материал аз стигнах до извода, че теориите на Петражицки и Йелинек трябва да бъдат съчетани и доразвити. Предлаганият на читателите труд е опит да се постигне това съчетание и доразвитие. Съществено новото в него е, че към психичното битие на правото трябва да се прибави и неговото биологично (мозъчно) битие, че между биология и право има и други твърде важни връзки, както и че нормативната сила на фактическото е основна закономерност на правото, състояща се в обусловеността на нормативното битие на правото от стоящи вън от него факти, като тази обусловеност има множество проявления, далеч надхвърлящи възникването на обичая като първичен източник на право.

декември 1996 г. Живко Сталев