В книгата e представен критичен анализ на две от най-характерните и правещи впечатление обстоятелства, наблюдавани в последните тридесетина и повече години – качеството на управлението на държавата и обществото, както и личностните качества на властниците и на заетите в държавната администрация. Не са спестени остри критики и отрицателни оценки, изразени са несъгласия със съществуващите процеси и ценности, отправени са ясни призиви за промяна. Изказаните мнения и становища са израз на гражданския дълг на автора, тъй като – по думите на Бенджамин Франклин – „първата отговорност на всеки гражданин е да оспорва властта“.

Известно е, че както директната градивна критика, така и сатирата, сарказмът и иронията се явяват изключително подходящи средства за разкриване същността, нрава и културата на властимащите и на обществото в цялост. И ако свободата е състояние на духа, то иронията за българина е начин да запази чувството, че е свободен. Умният човек се учи от грешките си. Умният политик се учи и от грешките си, и от насочената към него сатира.

Дори децата в България знаят за съществуването на т.нар. „калинки“. Това е нарицателно име за хора, заемащи постове в държавни структури, без да притежават съответните на позицията знания и умения. В резултат на извършения анализ на явлението „калинки“ е направен основният извод, че една от съществените причини за застоя в развитието на страната са именно те. Защото са се настанили и позиционирали в различни точки на административната и стопанската мрежа.

Оцеляването и развитието в личностен план в условията на конкуренция най-общо става по два начина: или по пътя на честното съревнование, или по пътя на подмолната конспирация. По разбираеми съображения кадърният избира първия начин – уповава се на притежаваните знания и умения. Некадърният не разполага с тези качества. За да запази позиции, прибягва до други практики: от една страна – слагачество и подлизурство, от друга – интриги, манипулации и клевети, с които атакува конкурентите. Така че всеки по своя начин следва и се съобразява с едно друго откритие на Дарвин – не най-силният от един вид оцелява, нито най-интелигентният, а този, който най-добре се приспособява!