Хората сме склонни да рационализираме и да си измисляме, като се интересуваме повече от емоционалния си комфорт, отколкото от истината. Нещо повече: човешкият мозък има ограничения. Възприятията са подвластни на безброй грешки, а на паметта не може да се разчита. В книгата си „Мисленето, бързо и бавно“ Нобеловият лауреат Даниъл Канеман обобщава най-скорошното изследване в областта на когнитивната неврология, като твърди, че мисленето е подчинено по-скоро на бързината и пестеливостта, отколкото на логиката. Двоичният мозък редуцира сложните задачи до твърде опростени и подвеждащи решения и ние мислим за фактите като за постулати, вместо да ги разглеждаме просто като вероятности. В резултат мисленето ни често е ограничено до опциите или/или и е подвластно на емоциите, вместо на разума.

В „Мисля, следователно греша!“ доктор Ранкин разглежда различните процеси, протичащи при мисленето, като ни показва как да избегнем капаните, които сами си залагаме.

Хората не са логични създания – те са психологични, като най-често се набляга на „психо“.