Дан Карлин поставя под съмнение начина, по който гледаме на миналото и на самите себе си. Апокалиптичните сценарии, които холивудските филми ни налагат, са възможни, но изобщо не са толкова страшни. Краят на цивилизацията, такава каквато са я познавали, е вече е настъпвал, но човечеството винаги е успявало да събере отломките и да продължи. Вероятно ще продължи да го прави.

„Краят винаги е близо“ насочва изследователското си око към проблемите на историята, за които рядко се говори, и прави миналото съответстващо, свързано и приложимо със собственото ни размирно настояще.