Каква е била причината човечеството да тъне в нищета през по-голямата част от историята? Какво е предизвикало огромната трансформация в жизнените стандарти от последните два века, бързия икономически растеж, по-високия жизнен стандарт, увеличаването на продължителността на живота? И какво е довело до огромните разлики в развитието в различните части на света и сред различните култури и нации днес?

Отговорите на тези въпроси могат да преобърнат начина, по който разглеждаме миналото и по който мислим за бъдещето. В „Пътят на човечеството“ израелският икономист и мислител Одед Галор предлага отговори, които сочат пътя към едно по-добро бъдеще за цялото човечество. Авторът действа като интелектуален детектив и е посветил цялата си кариера да проучва дълбоко заложените фактори за развитието на човечеството. Той е създател на „Единната теория на растежа“ – революционна икономическа теория, която променя представите ни за силите, които управляват пътя на човечеството, и за въздействието, което човешката адаптивност, разнообразието и неравенството оказват на развитието ни през цялата история.

В „Пътят на човечеството“ авторът се фокусира върху два въпроса с голямо значение днес: „Защо хората са единственият вид, който е избягал, макар и съвсем наскоро, от живота на ръба на оцеляването?“ и „Защо хората са се развили по толкова различен начин в различните части на света?“. За да отговори на тези въпроси Галор преминава през цялата човешка история, още от появата на човешкия вид, и разглежда различни фактори – генетични, географски, свързани със земеделието, с политическите системи и културните наслагвания, с религиите и дори с лингвистиката, които могат както да помагат, така и да спъват човешкото развитие. За читателите на „Sapiens: Кратка история на човечеството“ на Ювал Ноа Харари,

„По-добрите ангели на нашата природа“ на Стивън Пинкър и „Пушки, вируси и стомана“ на Джаред Даймънд. „Всеобхватно изследване на силите на културата, технологиите и образованието. Размахът и амбицията в тази книга напомнят за „Пушки, вируси и стомана“ на Даймънд и за „Сапиенс“ на Харари.“

- Financial Times