„Книгата на Бек“ е определяна от някои като роман, от други като сборник с разкази, а за трети е художествен пътепис. В голяма част от нея Джон Ъпдайк описва обиколката си в Източния блок през 60-те години на XX век. Тогава американският писател официално е посрещан като посланик на изкуството в Русия, България и Румъния, където творбите му вече са превеждани, а името му е добре познато.

Вследствие на тази обиколка Ъпдайк създава един от най-обаятелните си текстове, в който описва знаменитата си среща с Блага Димитрова. Публикувана за пръв път в сп. „Ню Йоркър“ през 1965-а, историята досега не е излизала в книга у нас. А с „Българската поетеса“ американецът печели награда „О’Хенри” за къс разказ. С нея се поставя и началото на една от най-интересните мистификации в модерната литература – превъплъщението на Ъпдайк в белетриста Хенри Бек, неговото алтер его.