В началото на XX век френската култура е завладяла цяла Европа. Фериде е чиста и привлекателна. И бунтарка, истински ренесансов образ, защото да живееш в Турция в началото на миналия век и да напуснеш дом, семейство, да тръгнеш из Анадола и да станеш бедна учителка в провинцията, е проява на истинска сила на духа. И всичко това с усмивка, с чистота и невинност – „мъничкото, веселото, жизнерадостното, изящното и мога да прибавя още красивото благородно същество“. Любовта ѝ е неопетнена от злоба и омраза. Тя е тиха тъга, копнеж по чувства като нейните – дълбоки и завинаги.

Писателят не може да проникне в дълбочината на класовата същност на явленията, но изключителната душевна красота го впечатлява и той успява да ни я внуши.