„Изповедите на авантюриста Феликс Крул“ само формално изглежда като първа част на по-мащабно произведение, обещаващо продължение. Писателят започва работа по него в младостта си, но го завършва едва в края на живота си. Според изследователите му, ако се търси прилика между автора и неговите герои, то тази с Феликс Крул е най-голяма.

Син на някога заможен, но фалирал производител на вино, Феликс Крул владее до съвършенство изкуството на преобразяването, с лекота приема предизвикателствата и от всяка ситуация излиза като победител. Той с хитрост се освобождава от военна служба; с находчивост успява да направи кариера в парижки хотел; приема чужда самоличност и поема на пътешествие; пленява сърцата едновременно на две жени – майка и дъщеря... Крул обича лукса и знае как да се домогне до него – винаги играейки роли, винаги различен.

„Изповедите на авантюриста Феликс Крул“ е ярка картина на обществото преди „Голямата война”, изобретателна сага за кризата на идентичността, но изобразена в игрово-пародийна перспектива, за силата на въображението и неукротимия стремеж към щастие.