Седемнайсет години са изминали, откакто Одисей, царят на Итака, е отплавал, за да воюва край стените на Троя. С него са заминали и всички мъже, които могат да държат копие, оставяйки на острова само жени, деца и старци.

Пенелопа е почти дете, когато се омъжва за Одисей. Докато той е жив, тя е в безопасност. Но сега, години след като всички други оцелели царе и герои са се завърнали, от Одисей и хората му няма и следа… освен ако не се броят няколко песни на скитащи поети, които разказват за сирени и циклопи. Слуховете за съдбата на царя се трупат, а ухажорите настоятелно чукат на вратата ѝ. Никой от тях не е достатъчно силен, за да си присвои царския престол. Всички обаче чакат балансът на силите да бъде нарушен. Всеки непремерен жест или изпусната от царицата дума могат да подпалят кървава гражданска война. Пенелопа знае, че за да опази крехкия мир, са ѝ необходими коварство и ум, подобни на тези на отсъстващия ѝ съпруг. И помощта на всички онези, за които поетите никога не пишат стихове – прислужнички и робини, жрици и майки…

Далеч от бреговете на Итака капризите на боговете разпалват войните, които мъжете водят. Но на острова изборът на изоставените от воюващите си мъже жени – и техните богини – ще промени хода на събитията. В свят, управляван от безскрупулни мъже, е време жените на Итака да разкажат своята история.