Всеки четвъртък сутрин в продължение на две години в Ислямска република Иран една смела и вдъхновяваща преподавателка на име Азар Нафизи тайно събира седем от най-обещаващите си студентки в дома си, където те заедно четат забранени западни класики. След установяването на радикалния ислям по улиците на Техеран се извършват внезапни проверки от ислямисти, фундаменталисти и фанатици са узурпирали университетите, а сляпа цензура задушава свободата на словото и на изразяването. Но в центъра на това всекидневната на Нафизи е превърната в оазис, където момичетата се осмеляват да свалят забрадките си и да се потапят в световете, описани от Джейн Остин, Фицджералд, Хенри Джеймс, Владимир Набоков… Техните собствени истории започват да се преплитат с книгите, които четат – малките всекидневни битки, които водят за живота си, и онези, по-големите, които определят дали първото има значение – свободата, щастието и правото на достъп до въображение.

Всяка дума от тази история е истина – Нафизи пише своя мемоар, чак когато емигрира в Щатите и оставя Иран зад себе си. Пише я като любовно писмо за силата на литературата, която може да спасява, да руши прегради, да гради нова защита и да се превърне в най-непобедимото оръжие срещу тираничния режим, защото никой не може да бъде поробен в мислите си.