Монографичният труд „Безстопанственост“ представлява цялостно изследване на правната уредба на стопанското престъпление по чл. 219 НК. Особено внимание е отделено на специалните изисквания към субектите на безстопанственост, на обосноваване на длъжностното качество на контролиращ и на подконтролните лица, на съдържанието на стопанските дейности, с които субектите и подконтролните лица са натоварени, на поверяването на имущество на предприятие и на възлагането на стопанска работа, на спецификата на изпълнителни деяния при безстопанственост, на източниците на права и задължения за длъжностните лица, на определяне на достатъчността на грижите и на контрола, на щетите при безстопанственост и оценяването им, на релевантната причинна връзка, на обективните и субективни фактори за настъпване на престъпния резултат, на вината при безстопанственост и на приложимите изключващи вината обстоятелства.

Изследването е базирано на анализ на всички нормативни решения от криминализирането на безстопанствеността през 1946 г. до действащата редакция на чл. 219 НК, на сравнителноправно проучване, на съпоставяне с други престъпления по НК и на разглеждане на значителен обем съдебни актове. Изведени и аргументирани са предложения de lege ferenda.