Този сборник от статии, студии и есета има своята цялост в единната авторова гледна точка, която категорично се противопоставя на илюзията за времето и за миналото като склад с вехтории, за историята като ненужно движение назад към нищожността. Авторът е убеден в противоположното – миналото е актуално, насъщно и продуктивно. В неговите неясни глъбини разбиращото око на изследователя провижда очертания, които са всъщност – или поне могат да бъдат – очертания на бъдещето. В този смисъл миналото не е това, което е било и вече не е, а е това, което е и което може отново да бъде.