В основата на юридическите измерения на забраната за дискриминация стои осмислянето на темата през очите на всеки един от нас – независимо дали те са сини, зелени или кафяви и независимо от цветовете, които сме наследили или избрали за себе си. Правото балансира между равенството в правата и различията.

Основната теза на авторите е, че забраната за дискриминация има абсолютен характер. Тя е установена в международните актове на ООН и Съвета на Европа, а правото на Европейския съюз въвежда антидискриминационно правно регулиране. Освен принцип, недискриминацията е самостоятелно, основно и комплексно субективно право. Авторите обосновават хипотезите на оправдано различно третиране и механизмите за защита на равенството и правата на личността в модерната държава.

В книгата са разгледани и най-тежките форми на дискриминация – престъпленията от омраза. Въведена е класификация на видовете престъпления, извършени с дискриминационен мотив.