Съществуват много житейски обстоятелства, които не можем нито да променим, нито да контролираме. Неочаквани обрати и предизвикателства ни поставят пред непонятни въпроси и ни хвърлят в дълбоки терзания, променят пътищата ни и застрашават психичните ни устои...

Зрелостта предполага да приемем: в света има неизбежни дадености (Всичко се променя и всичко има край; Нещата невинаги вървят по план; Животът невинаги е справедлив; Болката е част от живота; Хората невинаги са любящи и предани), на които трябва да откликнем с „Да“.

„Да“ е мъдрото осъзнаване, че светът е по-голям от нашите представи за него, че логиката на живота рисува невинаги обозрима от човека картина. Няма нужда да размахваме юмрук към небето, казва Дейвид Ричо, трябва да се научим да приемаме даденостите. Да ги преживеем като личен опит, като интимна и мистична връзка със сила, която е винаги до нас и винаги с нас. Може би сила строга и неясна, но винаги любяща. Винаги подтикваща ни да преминем през процеса на превръщането ни в любяща доброта.