Третата книга на Дойчин Дойнов съдържа 90 лирически текста – стихотворения, четиристишия, хайку – впечатляващи с ритмическо разнообразие и смела пластика. Дълбоките изповедни тонове се въздигат до трудни признания, редуват се с игрови парадокси и лаконични словесни пейзажи.

Поетът демонстрира вкус към различни лирически форми и по този начин предизвиква читателя да бъде нащрек: какво му готви всеки следващ текст – разтърсваща истина, присмехулна нонсенсова игра, надникване в другия свят на прозорливата лудост или импресионистично прозрение, предизвикано от една гледка, от един детайл.