Взех еднопосочен билет за пустинята и написах тази книга: албум, свидетелство, история на живота ми досега.

Това е видяното и преживяното от мен в продължение на петдесет години, чувства и прозрения, добри и срамни постъпки. Милости, истини, красотата на бруталността. Какво ми се е разминало, кога са ме хванали и как съм се подмокрил, докато съм се опитвал да танцувам между капките. Да се надяваме, че това лекарство има добър вкус, два аспирина вместо болничен престой, космически кораб до Марс без пилотски лиценз, посещение в църква, без да трябва да се раждаш отново, смях през сълзи.

Това е любовно писмо. До живота. Също така е пътеводител към хващането на зелените светлини – и осъзнаването, че жълтите и червените с течение на времето стават също зелени. Късмет.