За разлика от всички останали книги за Чърчил, тази се фокусира върху един почти непознат период от живота му, когато не е на власт, но с две блестящи речи британският държавник успява да обърне хода на историята, да парира алчността на Сталин и на практика да спаси голяма част от европейския континент – както и да положи основите на бъдещия Европейски съюз.

-----

През 1946 г. Уинстън Чърчил е повален гигант. Избирателите са му обърнали гръб, наложило се е да напусне безславно конференцията в Потсдам, съдбата на света вече не зависи и от неговите решения. Но Чърчил нямаше да е велик държавник, ако просто се беше пенсионирал – в Сталин той вижда същото, което е видял в Хитлер през 30-те години: неутолима жажда за власт и пълно презрение към човешкия живот.

През 1946 г., без да е овластен политик, Чърчил произнася две речи, с които обръща посоката на историята и спасява Европа от комунизма – или поне западната ѝ част. Първата е прочутата му реч във Фултън, Мисури, където оповестява разделянето на Европа от Желязна завеса и призовава за силен англо-американски съюз. Във втората, произнесена в Цюрих, Чърчил говори за безпрецедентно помирение между довчерашните смъртни врагове Франция и Германия, които да станат основа на силен европейски съюз.

След тези речи светът се променя. Предстоят блокадата на Берлин, първият ядрен опит на СССР и в крайна сметка началото на Студената война.

Но Европа оцелява.

В своята книга лорд Алън Уотсън описва подробно скритата история зад тези две речи, реакциите на световните лидери към тях и значението им за съдбата на Европа.