Кирил Христов разказва личната си история през спомените за своите съвременници, но и през пространството, което те обитават – улиците и сградите на столицата в първите десетилетия след Освобождението и началото на XX век. Ето защо не е пресилено да се каже, че герои на този мемоар са както най-изтъкнатите лица на епохата, с които поетът и писател другарува и се конкурира за литературна слава, така и техните домове – от балкончето на Вазов до къщицата на Петко Каравелов, все места, пропити от духа на своите обитатели.