Затварям очите си и пред мен са осветените от слънце хималайски върхове, зелените хълмове и оризови тераси, високите слонски треви, поклащащи се от вятъра, шарените будистки знамена, отправящи молитви за любов и мир към Вселената, хиндуистките храмове, излегналият се крокодил на брега и носорогът, който тържествено и бавно пресича площада на селото… Кожата ми още усеща влажната топлина на джунглата. Душата ми казва, че може би пак ще се върна тук, в тази необикновена страна, за да видя широките усмивки на непалците. Дано! Мога само да кажа „НАМАСТЕ, НЕПАЛ!“.