Стихосбирката на Дария Манева, „Възможното“, може да се определи като „перла в короната“ на нейната поезия.

Сложна и многопластова е творческата мисъл на поетесата. Тя наподобява пълноводна река – с много прагове, буйна, отнасяща мътното и гнилото, или спокойна, ласкава, вгледана в дълбините си. В нея има всичко: от драматичната болка и разочарование до върховния порив и възторг. Няма го притворството, позата. Искреният, изстрадан стремеж към преоткриване на сакралното се превръща в знакова определеност на лирическия Аз.