Двуезичният поетически сборник „Възхвала на тъмнината“ от Хорхе Луис Борхес – един от най-мощните гласове в литературата на XX век - е магическо свидетелство за това как големият аржентински творец революционизира употребите на езика. Борхес е недостижим в умението да съзерцава и пренарежда действителността, независимо от жанра, в който твори.

Ето какво пише самият той в Поетическа антология (1923-1977): „Аз бих желал този том да бъде четен sub quadam specie æternitatis, по един хедонистичен начин, неповлиян от теории, които не изповядвам, нито от факти от моята биография. Съставих го хедонистично; събрах само онова, което ми допада или което ми е допадало в момента, когато съм го избрал. Плиний Млади, в книга трета от своите „Писма“, пише, че нито една книга не е толкова лоша, че да не съдържа нещо добро. Това съждение, което Сервантес е прочел, потвърждава моето подозрение, че красотата е нещо често срещано. За същото намеква непълният опис, наречен „Друга поема за даровете“. Би било твърде странно, ако тази антология, която обхваща повече от половин век, не включва страница или ред, достоен за внимание или да бъде запомнен.“