Завладяващ поглед отвътре към преломния за Холивуд период на 70-те и 80-те години. Преди да се прочуе с Взвод в средата на 80-те години, Оливър Стоун е бил раняван във Виетнамската война, писал е с години сценарии, останали нереализирани, докато си изкарва хляба с непрестижни работи в Манхатън. Стоун, вече на 75, си припомня годините на творческо съзряване с всички успехи и провали: репетиции с Ал Пачино за филм, който така и не е заснет; потискащите демони на пристрастеността към кокаина; провала на първите му два филма; рискованото му проучване на терен сред наркокартелите в Маями за сценария на Белязания и още доста интригуващи истории.

Както сам Стоун отбелязва, „В преследване на светлината“ е разказ за постигане на мечтата на всяка цена - дори без пари. За това как не бива да приемаш „не“ за отговор. Как се налага да лъжеш най-безобразно, да оцеляваш с пот и сълзи. Това е разказ за съзряването. За провала, за изгубена увереност. Но също и за ранен успех и арогантност. За изнамиране на преки пътища, импровизации, въжеиграчество и лавиране, само и само филмите да стигнат до екран, без да е ясно откъде ще дойде следващото плащане... или пък поредният мусон и ухапване от скорпион.“