„В България след Съединението” е очерк, в който се смесват елементи на пътепис и репортаж. С набито око за детайла и добронамерена обективност авторът разказва за пътуването си с железница до София, за инфраструктурата на столицата, за краткото посещение в Пловдив при „балканските неаполитанци”, за разговорите си с княз Фердинанд, Георги Странски, граф Дьо Грено, както и за една паметна и емоционална среща със Стефан Стамболов.

Ако българите продължат само пет години да се консолидират вътрешно, да уреждат своите финанси, да живеят спокойно, без да изненадват Европа с нови приумици, ще станат без съмнение силна, образцова, приветлива държава, сравнима с Румъния и донякъде с Белгия. (1889)