Стефани смята, че е извадила късмет с годеника си – красивият, синеок Мат, който я смята за най-подходящата майка на бъдещите им деца. Тя не вярва в съдбата, в истинската любов и в „заживели щастливо до края на дните си“.

Джейми е щастливо женен за своята състудентка Хелън, която познава от първия ден в Академията по изкуствата.

Когато Стефани и Джейми се срещат през един уикенд на семинар по изкуствата, тя с изненада установява, че Джейми я разбира повече от всеки друг и с него е истинска и свободна. Той се чувства странно добре с нея, убеден е, че е специална – човек, който би искал да присъства в живота му. Не спират да си говорят цяла нощ, докато устните им не се докосват.

На следващия ден и двамата трябва да се върнат към своя живот – професията, семейството, задълженията, обетите. Но всеки остава в мислите на другия. Съдбата обаче е решила друго – да ги среща отново и отново. Но чувството им за дълг и морал и желанието да не наранят никого (освен себе си) ги кара след всяка среща да се разделят… завинаги. И тогава между тях остава „това, което имат“ и музиката, която си разменят и която ги кара да се чувстват заедно, дори когато не са.

КОЛКО ГОДИНИ ТРЯБВА ДА МИНАТ, ЗА ДА ВЗЕМАТ ЖИВОТА СИ В СВОИ РЪЦЕ?