Библията е текст от синтактично подредени знакови единици (думи), но цветовете са и визуално явление. Децата боравят с иконите на последните версии на айфоните, без да знаят майчиния си език, за азбука – да не говорим. Така идва следващото разграничаване на цветовете – словесни и визуални. Най-малкото, защото много от цветовете са върху дрехите на свещениците, които са едни и същи на всяка служба с години и с векове. Затова там промените са знак, че просветлените пророци маркират съществени изменения – както в посланията и значенията, така и в доктрината. От трета страна, всяка малка промяна в свещеническия код е знакова за актуалната ситуация в общественото съзнание и актуалните проблеми на морала в обществото.

Какво е мястото на семиотиката тук? Тя е призмата, средството за материализиране и изпълнение на висшата цел на езикознанието (теоретично и приложно) – да декодира езиковото явление и да проследи какви са националните и познавателните процеси, втъкани в даден език. А ако декодираме успешно явните и неявните аспекти на думите, изреченията, текста – тогава говорим за по-добро разбиране, следователно – за херменевтика.

С "Тъмнината в Стария завет" приключва цикълът от мащабни монографии (Цветовете в Петокнижието, Светлината в Стария завет, Червените кодове в Стария завет), наистина нелеки за четене, защото всеки трябва да открие онова, което го интересува. Приключва също така едно мое вътрешно задължение да свърша тази работа, която е толкова наситена информативно, че затруднява, но в българската библеистика имаше празно място, останало от вековете преди нас, което трябваше да бъде запълнено, и което ще може да бъде консултирано в бъдеще от различни читатели и автори.

- Мони Алмалех